Живеех спокойно, когато веднъж 
по пътя зададе се кон, 
а конят достойно го яздеше мъж 
и спря го под моя балкон. 
Помоли от коня за малко водица 
бил жаден след тази езда 
и аз от балкона, нали съм умница 
се втурнах да нося вода. 

Нямах куража да му откажа, 
нищо че вече се питах сама, з
ащо му занесох нали под навеса 
тече си зелената стара чешма. 

Отгоре с усмивка ме гледаше мама 
за женене вече си бях, 
а конника стихна когато пред мама 
водата неволно разлях. 
Със него през двора по мокра следа 
пристъпихме свели глави 
и чухме отгоре 
дано по вода навсякъде да ви върви. 
Конят опита да тропне с копитo 
изцвили сърдито и занемя 
отвън под навеса където тече си 
зелената стара чешма. 

Събраха години децата край нас 
чешмата и днеска тече, 
край нея щом минем се смеем на глас 
със моето старо момче. 
Ще спре там модерна кола за водица 
мотора със цяла черда 
и нашата щерка нали е умница 
ще хукне да носи вода. 

А подир нея вода ще се лее 
път ще чертае за у дома. 
Дали ще ожени и тя като мене 
зелената стара чешма?
Дали ще ожени и тя като мене 
отново зелената стара чешма?