От вятъра прошушна трепетлика,
събуди кос под звездното небе,
а той пък с песента си ме повика
натам където люлката ми бе.

И ето го далечното ми лято
със нежност пълно, с радост и любов
и ето я десницата, която
посяга пак за майчин благослов.

Припев:
Завръщане при ласката,
при извора, при корена
към тях да бъде винаги
вратата незатворена
макар и само в спомена
завръщане при ласката
макар и само в спомена,
при извора при корена.

Върви назад върви една пътека
и нека тя ми бъде пак другар
завръщане е нужно на човека,
завръщане понякога макар.

Да може своя ден да разтревожи,
дори и малко да се натъжи
от корена си сила взел да може,
изправен пак напред да продължи.