Не тъгувай, моя обич,
първа и последна,
не тъгувай и не питай -
аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко,
мъко ненагледна,
няма да те дам,
няма да те дам.
Тихо стъпвай, моя обич,
тихо влез при нея,
превърни денят във вечер
и нощта във ден,
дай ми снежен мраз през
юли - януарска жега,
както правиш с мен,
както правиш с мен.

Припев:

Почерни я, моя мъко,
бял ден да не знае,
изсуши я с огнена ръка!
Не жали я, моя мъко,
мен жали- така е,
с мене е така,
с мене е така.