(Кажи обичаш ли ме както някога?)

Знам, това, за забравената нежност съм
готов да тръгна сам, изгубени слънца
да търся в този свят, светлината в който
не достига.
Аз не знам, защо мълчиш.

Припев:
Кажи обичаш ли ме както някога?
С вечният бяг на тъмна луна към
светлият бряг.
Кажи, че ще си спомняш мен понякога,
и времето с теб отново ще спрем,
обичайки се ... с онази нежност.

Чуй това, далечен звук от чакащ влак и ти,
реши все пак, да тръгваш слънцето да търсиш
в този свят, светлината в който все не стига.
Аз не знам, защо мълчиш.

Припев:
Кажи обичаш ли ме както някога?
С вечният бяг на тъмна луна към
светлият бряг.
Кажи, че ще си спомняш мен понякога,
и времето с теб отново ще спрем,
обичайки се ... с онази нежност.

В този свят, светлината в който все не стига,
аз вече знам, че търся теб.

Припев:
Кажи обичаш ли ме както някога?
С вечният бяг на тъмна луна към
светлият бряг.
Кажи, че ще си спомняш мен понякога,
и времето с теб отново ще спрем,
обичайки се ... с онази нежност.

Забравената нежност...