Ще те повикам с глас на стара къща,
забравена с отворена врата,самотна къща.
Ще те повикам с глас,на теб намръщен,
пречупен в самотата на нощта.

Ще те повикам с глас на птиче ято,
захвърлено от есента на юг,самотно ято.
Ще те повикам с глас на скитащ вятър,
в гора настръхнала от мрак и студ.

Припев:
Ще те повикам, глух от самота.
Ще те повикам, глух от тишина.
Ще те повикам, сам съм аз на таз земя.
Ще те повикам, глух от самота.
Ще те повикам глух от тишина,
без теб любов, сам съм аз.

С гласът на времето ще те повикам,
и ти ще дойдеш, чула моя глас самотен,
а после още дълго ще се питам,
без теб, любов какво бях всъщност аз...

Припев:
Ще те повикам, глух от самота.
Ще те повикам, глух от тишина.
Ще те повикам, сам съм аз на таз земя.
Ще те повикам, глух от самота.
Ще те повикам глух от тишина,
без теб любов, сам съм аз.