Залостената портичка изхърква,
един синджир препасал я през кръста.
Прииска ми се аз да се прекръстя,
пред къщата като пред празна църква.

Приседнала в очакване да съмне,
с кобилица на слабото си рамо.
Подуто е едното и коляно
и слепи са очите и безсънни.

Припев:
Но, дано държи, дано е още жива,
заключената къща там в мрака.
Навярно тя не спи, все още чака,
човек да види в младата коприва.

Виси в небето ореха прегърбен,
пресъхнала от жажда е чешмата.
Ръждее изоставена асмата,
едва ли някой тука ще се върне.

Припев:
Но, дано държи, дано е още жива,
заключената къща там в мрака.
Навярно тя не спи, все още чака,
човек да види в младата коприва.