Текст и музика: Валентин Петранов.
Аранжимент: Красимир Илиев.

1.Летен лазурът пак ни опива 
  и радостта отвътре не стихва. 
  Сънища яхнали белите птици, 
  гонят се сВише звездните диви!         

2.Стихнала яхта, спирка във здрача,     
  Луната усмихна ни – някой ни чака!
  Вятърът носи сърф на мечтите,  
  Двама сме вече, и с тебе политам.

Припев:   
  Във нас са само Небесата, 
  колко звездна изглежда Земята!
  Във нас са само Небесата 
  и много небесна ни гледа Земята. 


3.Сводът надвиснал, изпълнен с омая, 
  пътеката млечна целува безкрая.
  Аз те обичам, аз те обичам, 
  в мене хлапето все още тича.

Припев:
  Във нас са само Небесата, 
  колко звездна изглежда Земята!
  Във нас са само Небесата 
  мечтано небесна ни гледа Земята.

4.Летен лазурът пак ни опива  
  и радостта отвътре не стихва.
  Къде съм притурен и кой ме отнася 
  в тази омая отдавна зная. 

Припев:
  Във нас са само Небесата, 
  колко звездна изглежда Земята!
  Във нас са само Небесата, 
  мечтано небесна ни гледа Земята. 

  Във нас са само Небесата 
  колко звездна изглежда Земята!
  Във нас са само Небесата 
  и вечно небесна ни гледа Земята.