Случайна среща – във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала –
затичах се, извиках и я спрях.
 
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас…

Припев: 
Прости ми прегрешенията
и болките от другите и мен –
ти хора ни направи.
Учителко любима, добър ден!

Случайна среща – във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала –
затичах се, извиках и я спрях.
 
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля, кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!
 
Припев:
Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките 
от другите и мен –
ти хора ни направи.
Учителко любима, добър ден!