Музика и аранжимент: Светослав Лобошки
Текст: Снежина Темелкова (18.09.2016)

Самотата е щастлива
щом ми дава нова сила
да очаквам с трепет всеки миг.

Самотата е ранима,
че без теб сега, любима,
пустота поглъща моя вик.

Този свят, така огромен,
аз превръщам в дух и спомен
и те търся сред безброй лица.

В този свят прелял от вещи,
от които всяко нещо
ме поглежда скрито и мълчи.

ПРИПЕВ:
Гоня своята мечта
през тунел от самота.
Между хиляди лица
тебе търся аз.

Ти си моята съдба,
моя радост и тъга – 
и дали във този свят
ще те срещна аз.

Този свят е свят за двама
и за грешки място няма – 
има място само за любов.
Любовта, която ражда
и превръща в будна жажда
радостта от твоето лице