Доста време мина, май, че ме забрави
чакам пред вратата да застанеш ти
може би ме търсиш, ала все се бавиш
или ти не помниш старите следи.

Щом при мен те няма, бързо свечерява
хладно е в душата, вика празнота.
Моята усмивка тъжно се стопява,
радиото пускам против самота.

Моята усмивка тъжно се стопява,
радиото пускам против самота.
Моята усмивка тъжно се стопява,
радиото пускам против самота.

Но от някой ъгъл, може би ти идеш
в сърцето мое твоя глас шепти:
“Трябва да се видим трябва да се видим”
сигурно е вече, че това си ти.

Как трепти душата с тънката си струна
дойдеш ли отново слънчев е деня
ти ще ме целунеш, аз ще те целуна
всичко ти прощавам, но при мен ела.

Моята усмивка тъжно се стопява,
радиото пускам против самота.
Моята усмивка тъжно се стопява,
радиото пускам против самота.