Койна: Ти защо си тук?
Миро: Не знам.
Аз нали съм друг?
Койна: Да, знам…
Миро: Отдавна съм запалил свещ – за нас.
Койна: Отдавна хвърлям шепи прах – без глас.
Миро: Но защо си тук?
Койна: За теб…
Миро: Но нали съм друг?
Койна: Не си.
 
Заедно:
И светлина пръскат 
нашите души,
и прахта засия 
в чудни малки звезди,
но ръцете не стигат, 
за да стоплят плътта,
а очите се пият 
и потъват в мъгла.
 
И пак тишина,
и пак тъмнина,
и пак тъмнина…
за нас.
 
И пак тишина,
и пак тъмнина,
и пак тъмнина…
Миро: за нас.
Койна: За нас.
 
Миро: 
Но защо съм тук?
Койна: 
Отдавна си запалил свещ – за нас.
Миро: 
И нали съм друг?
Койна: 
И хвърляш шепи прах – без глас,
и болката за миг отлита.
Миро: 
Но се връща пак – жестоко пита:
Койна: „Ти защо си тук?“
Миро: За теб.
И нали съм друг?
Койна: Не си.
 
Заедно:
И светлина пръскат 
наш'те души,
и прахта засия 
в чудни малки звезди,
но ръцете не стигат, 
за да стоплят плътта,
а очите се пият 
и потъват в мъгла.
 
И пак тишина,
и пак тъмнина,
и пак тъмнина…
за нас.
 
И пак тишина,
и пак тъмнина,
и пак тъмнина…
Миро: за нас.
Койна: За нас