Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира;
сред тръни, скромни и без дъх,
дори пчела ви не намира –
печални, бледни теменуги.
Печални теменуги, теменуги…
Печални чакате ръка,
сънувате и пръсти нежни.
Напразно чакате!… Така,
в надежда тихо без надежда,
вий мрете – болни теменуги.
Печални, бледни теменуги…
Печални теменуги, теменуги…
О, бледни, болни теменуги… Печални, 
бледни теменуги…
Вий чезнете едни след други,
теменуги…
О, теменуги…
О, бледни, болни, печални, бледни,
вий чезнете едни след други,
теменуги…
Вий мрете – в храсти и бодил
от първи ден чела навели…
Желания в живот немил,
мечти неволни и несмели –
вий чезнете едни след други.
Печални, бледни теменуги…
Печални теменуги…
Теменуги, теменуги…
О, теменуги…