Тежко хоро, тежко от разлъка,
Хоро, на мъченици и светци,
Тежи от спомени, тежи от мъка
Това хоро на вечни бежанци

Играе се от мъртви и от живи
През тъжни нощи и през черни дни,
Оплакват го вдовици – самодиви,
Опяват го хайдушки планини.

Хоро, хоро – тъжно, и човешко,
Една тъга по бащин дом.
Народа ни го нарича тежко,
Защото се играе мълчешком...

А все не свършва тази орисия -
Отдавна бежанци сме всички тук,
Избягали от свойта самотия
Едни на север, другите на юг.

Хоро, хоро – тъжно, и човешко,
На мъченици и светци
Народа ни го нарича тежко,
Защото е хоро на бежанци!