Таз вечер празнувам разлъка,
скъп спомен по теб изживян.
Налейте да пия от мъка,
едничкият смисъл е там.

Защо ли тебе залюбих,
защо те обикнах, кажи?
Защо ли си времето губих,
защо ли не пих до зори?

Със вино се лесно лекува
безумно терзана душа
и спира сърце да тъгува.
Налейте да пия и руша!