СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ
От Дунава до Охрид, 
до Бялото море -
един народ нещастен 
под тежко иго мре!
В гори, в поля, в колиби, 
в долини и балкани
днес видиш само ужас 
и чуйш едно риданье.

Навред тирани, тигри зли, 
лакоми за стръв.
И слабите убити, 
и робите във кръв!
Села иззапустели, 
градища разрушени,
развалини димещи 
и черкви осквернени.
И челяди безбройни 
без покрив и без хлеб,
кои от мраз треперят 
и мрат от глад свиреп.
Момците на бесила, 
девойките в хареми -
и плачове, и мъки, 
и ужаси големи!

Какъв е тоз век страшен?
Какви са тез години,
в кои дела такива 
се вършат пред очи ни?
В кои тиранът волно 
играй с огън и с меч
и цял народ се треби 
чрез най-ужасна сеч?

[Припев:]
Пред компютъра не хабим време с кънтър,
половин живот, братле, не гасим блънта!
Млад текст е манифест на свободата.
С тоя бийт ходим като Jesus по водата!

Да, взех да мисля вече, 
че принципи човешки
не са освен досадни 
измислици глупешки,
че правда, братство, 
обич - едни са басни тук,
че думата свобода 
е само празен звук,
че милостта е глупост, 
че Господ е металът,
кому се всички кланят, 
боят и свещи палят,
че злото се не махва 
чрез никакъв способ,
че силний все тиран 
е и слабий все е роб;
че таз цивилизация, 
че това християнство
не са освен измама, 
лъжа и шарлатанство;
насилството е правда 
и мерзостта е слава,
че нищо си нагона 
под свода не менява:
змията все е люта 
и Каин - все кръвник -
и человекът все 
е човек до този миг!
И нашта борба люта 
със този роб на злото,
преклон на нашто време 
и срам на обществото.