Планината ми е майка,
а баща ми буен вятър беше.
Брат ми е морето тъмно,
лудите треви са ми сестрите.
Ей такъв съм, сам ти казвам,
всичко право ти показвам,
ти кажи сама дали ме искаш!
Сватове ще ти проводя,
снегове и буйни хали,
да те вдигнат и да те докарат.
Бели облаци ще взема,
вместо було с тях ще те покрия.

Припев:
Аааааа, моя ще си вече,
аааааа, ще е страшно, ако кажеш не!

Тежка сватба ще ти вдигна
и свирачи 300 ще докарам.
Слънцето ще ни венчае
и звезда за пръстен ще ти сложи.
С дарове ще те покрия
да не жалиш стара майка
и баща ти гневно да не пита:
кой от къщата повдига
най-голямото имане,
кой те лъже и с какво те мами?
На хорото с мен се хващай
и ръката ми недей да пускаш.