Не зная вятърът дали ще спре 
Не зная мога ли пак да обичам 
И пак боли и не мога да бягам 
Нали за теб аз съм странен 

Не зная имаш ли сърце дори 
Не знам в пустиня била ли си нощем 
И как засипва душата ти с пясък 
Нали за теб аз съм странен 

Не мога вече да търся причина 
да изпитвам любов погрешна (не мога) 
Не мога да обичам там, 
където няма никой, 
няма кой да ме посрещне (не мога) 
И знам, че може би стои 
под някой камък пепелта от вярата 
Как аз ти липсвам и съм сам (съм сам) 
Трябваше да видя, 
че нощта не свети, както виждах 
И не знам защо искам те, когато убиваш ме 
И нямам вече сили, стига, 
тръгвам си - плачеш ли? 
Извинявай пак, че грешният все съм аз, 
когато пак преструваш се, че можеш да обичаш 
И не зная как се сливаш със този мрак, 
от който всички плашат се, когато са влюбени 
Но вината в теб не виждаш съвсем добре 
Почакай малко, моля те 
Всичко ще видиш ясно 

Не зная вятърът дали ще спре 
Не зная мога ли пак да обичам 
И пак боли и не мога да бягам 
Нали за теб аз съм странен 

Не зная имаш ли сърце дори 
Не знам в пустиня била ли си нощем 
И как засипва душата ти с пясък 
Нали за теб аз съм странен 

Не мога вече да търся причина 
да изпитвам любов погрешна (не мога) 
Не мога да обичам там, 
където няма никой, 
няма кой да ме посрещне (не мога) 
И знам, че може би стои 
под някой камък пепелта от вярата 
Как аз ти липсвам и съм сам (съм сам) 
Трябваше да видя, 
че нощта не свети, както виждах 
И не знам защо искам те, когато убиваш ме 
И нямам вече сили, стига, 
тръгвам си - плачеш ли? 
Извинявай пак, че грешният все съм аз, 
когато пак преструваш се, че можеш да обичаш 
И не зная как се сливаш със този мрак, 
от който всички плашат се, когато са влюбени 
Но вината в теб не виждаш съвсем добре 
Почакай малко, моля те 
Всичко ще видиш ясно 

Не зная вятърът дали ще спре 
Не зная мога ли пак да обичам 
И пак боли и не мога да бягам 
Нали за теб аз съм странен 

Не зная имаш ли сърце дори 
Не знам в пустиня била ли си нощем 
И как засипва душата ти с пясък 
Нали за теб аз съм странен 

Нали за теб... нали за теб аз съм странен 
Нали за теб... нали за теб аз съм странен 

Не зная вятърът дали ще спре 
Не зная мога ли пак да обичам 
И пак боли и не мога да бягам 
Нали за теб аз съм странен 

Не зная имаш ли сърце дори 
Не знам в пустиня била ли си нощем 
И как засипва душата ти с пясък 
Нали за теб аз съм странен

***

Невена и Пламен - "Къде гледаш?"

Пламен: 
Всеки ден на твойта улица, 
под балкона чакам аз, 
някой път дори викам към теб, 
но градски шум покрива моя глас. 
Вятърът развява тънък плат 
и за миг те виждам там, 
как се вглеждаш във небето и 
никога насам. 
Къде гледаш пак? 
Там има облаци и аз няма как 
да изписвам с тях ясен знак. 
От тях не видя, че всички 
блясъци светят за теб, 
виж ги сега, ето ме тук - ела! 

Припев: 
Колко думи трябват и как се раждат, 
кой е онзи поглед, за който казват, 
че от него тръгва всеки приказен миг? 

Невена: 
Всеки ден на мойта улица 
има там едно момче. 
Представям си как ме вика, 
моя филм така тече. 
Той от севера гледа тук,
аз поглеждам все на юг. 
Уж аз съм лято, 
а пък той е друг сезон. 
В миг така летят над мен измислици 
искам да ги спра, 
до него да ги приземя 
и да призная смело, че аз му крещя: 
"Ето ме тук, виж ме сега 
аз съм за теб, ела при мене!"