Бях вода на лице,
бях лице на водата.
Бях леда в мислите,
бях очи, загледан бях натам.

Припев:
Писък бях, в теб живях,
до вчера аз те обичах.
твоят дъх нощем бях,
но защо за тебе още питам.

Сто години всяка нощ валеше.
Като бебе ти до мене спеше.
Сто години време ни делеше.
Колко малко ти до мене беше.

Нося се като река,
търся пак златен пясък.
Колко много иска тя,
какво да дам да продължа натам?

Сто години всяка нощ валеше.
Като бебе ти до мене спеше.
Сто години време ни делеше.
Колко малко ти до мене беше.