Текст: Иван Ненков
Музика: Стефан Диомов

Той града пресича малко след зората,
слиза при вълните в залива.
Бавно там ръждясва старата фрегата,
а откъм морето вее хлад.
Капитане, капитане,
кой така те е заготвил край брега?
Днес разбирам, капитане,
как едно море превръща се в сълза.
Помниш ли Калкута, Рио и Маями,
южните звезди под тропика?
Някой все те вика, някой все те мами,
но времето не знае път назад.
Вечер тихо влизаш в кръчмата предишна,
там сега танцуват младите.
Даже да извикаш кой ли ще те чуе,
в миналото плува твоя свят.
Капитане, капитане,
за лулата нямаш грам тютюн.
Капитане,капитане,
май остави те зад борда бог Нептун.
Капитане, капитане,
зад морето беше твоя мъжки дом.
Днес какво си, капитане?
Забрави и си поръчай чашка ром.