Музика и текст: Валентин Петранов.
Аранжимент: Красимир Илиев.


1. Изтича залеза във сън
под невярната луна. 
Звездите вечни в синьо-бяло, 
краят буди старото начало. 

2. Изстена облака над нас,         
нашепва ехото далеч.       
Вятър ширна ранна есен,
пак те пали някой тази вечер. 

Припев: 
Диска бавно притаи 
птици, помисли и красоти.  
Вълни жадни към брега, 
сливат двама във мига. 

3. Неон над прихнали вълни,  
Бездомен облакът сълзи.   (или „таи”)
Скалите бликат в нежно-синьо,  
приижда с тебе всичко несравнимо. 

Припев: 
Прибоят вика песента. 
Симфония, небесен звук.      
Присънен хласне с нас брега
и няма как да сме дотук...