Тая болка сърцето предвиди
още в първия хубав наш час.
Неотменно раздялата иде
и над нея аз нямам власт.

Но аз друго държа във властта си,
то ме вдига над всички беди -
о, аз искам в минутите къси
да оставя във теб следи.
Само следи...

Да вбраздя най-дълбокия спомен
с тънки пръсти на твоята длан,
да усетя най-нежния ромон
на душата си в тебе прелян,

мои мисли във мислите твои,
във чертите ти - мои черти.
Срещу ни - ветрове и порои,
да ме носиш - съдбата си ти!
Съдбата си ти.