Скитам, намира ме...Падам - Изправя ме...
Винаги грее семейното огнище!
Ще остави в мен следа, като блясък в ноща!
С нови сили за борба, подари ми любовтта!

Знаеш ли какъв си ти, а отговор единствен...
"Няма по уютно от семейното огнище!"
Защо ли не ценим, каквото притежаваме?
Изгубим ли го... Дълго време съжаляваме!
Господи благодаря ти, че ги има!
Моите родители са моите крила!
Прости ми майко, колко пъти те ядосвах...
Думите отровни изгоряхва в пепелта!
Твоите сълзи, океани бурни стават,
но моите постъпки, дали ги заслужават?
Нямаш ли любов, обречен си завинаги!
Запомних словата от баща ми изречени:
"Спри! Огледай се, на къде вървиш!
От къвги няма нужда, време е да се смириш!
Бащиния дом е твоя обител!
Осъзнаваш го едвам, когато станеш... родител!

Скитам, намира ме...Падам - Изправя ме...
Винаги грее семейното огнище!
Ще остави в мен следа, като блясък в ноща!
С нови сили за борба, подари ми любовтта!

Ругаем братя и сестри, близки, роднини!
Презираме плътта, която със живот дари ни!
Но за тях сме деца, урагани от мечти,
дори с набръчкани лица и побелели коси...
Слушам хорски приказки, кой какъв е бил,
кой, кого измамил и е нагрубил...
А какво правиш ти, щом близките зърнеш?
Ще се усмихнеш или ще ги прегърнеш?
-ДА... семейтвото ти не е от "идеалните",
Но то е твоят гръб- надежда от съкралните!
Аз знам, какъв щях да бъда без тях...
... бомба депресивна, водеща след себе си крах!
И така.... сега майка и баща,
Уважавам, оценявам в болка, радост и тъга!
... Спомени от детски смях в моите албуми,
всякаш съм дете още във съня ми!

Скитам, намира ме...Падам - Изправя ме...
Винаги грее семейното огнище!
Ще остави в мен следа, като блясък в ноща!
С нови сили за борба, подари ми любовтта!