Сбогом Мария,
остана ти до слънцето,
зад планината, събудена от сън.
Сбогом Мария,
аз тръгвам,
вече съмва се,
над долината се чува ранен звън

Сбогом Мария -
ти не плачи на тръгване.
Аз ще се върна
с войнишкото писмо,
и ще целувам косите ти
до съмване,
макар невидим, до твоето легло.

Припев:
Сбогом Мария...
Мария, Мария, Мария...
Аз ще се върна след 700 дни
и ще попитам за мойта Мария -
още ли вярва във нашите мечти?

Сбогом Мария,
аз зная много плакали
за тез момчета, тръгнали на път.
Сбогом Мария,
но малко са дочакали
войника прашен във своя роден кът.