Разплакан дъжд вън, 
самотен тих сън.
Изгубих се, 
но се намерих.
Обичах те малко, 
обичах те и много.
Дори насън - теб исках.

Чак сега, сега открих - 
ти, сърце, си чупливо.
А сънят сънува нас 
с реалност дива.
Днес едва разбрах - 
ти, сърце, си чупливо.
Трябва ми време за любовта.
За теб...
За нас...

Ужасен дъжд вън, 
разплакан град - сън,
звездите падат цяла вечност.
Звезда не съм твоя.
Звезди не сме 
дори в съня свой кратък.

Чак сега, сега открих - 
ти, сърце, си чупливо.
А сънят сънува нас 
с реалност дива.
Днес едва разбрах - 
ти, сърце, си чупливо.
Трябва ми време за любовта.

Сега е тук тя всеотдайно!

Чак сега, сега открих - 
ти, сърце, си чупливо.
А сънят сънува нас 
с реалност дива.
Днес едва разбрах - 
ти, сърце, си чупливо.
Трябва ми време за любовта.

Днес едва разбрах - 
ти, сърце, си чупливо.
Трябва ми време за любовта.