Сън сънувах, моя обич,мой ясен ден.
Сън-наведе ти лице до мен,
все ръцете си повдигах,
все не можех да те стигна.

Сън сънувах, моя обич,мое сърце-
вятър как ме дигна на ръце.
Над Родопа ме понесе
и със песен ме унесе.

Припев: (х2)
Ех,любов,любов!
Ти кажи, защо
(все за теб една земя не стига,
ни един живот!?)

Черни очи, като угар небранена,
устни, като слънце в ранина,
вежди-свилени гайтани
от зографи начертани!

Песен, силна като вино прекипнало,
чиста, като утро сипнало.
Чудна песен притаило
твойта обич, твойта сила.

Припев: (х2)
Ех, любов, любов!
Ти кажи, защо
(все за теб една земя не стига,
ни един живот!?)