Всяка твоя болка
преживях и аз до теб.
Всяка твоя радост
грееше във мен.

Твоя сянка бях,
но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна,
колко съм сама.

Всяка твоя мисъл
аз разбирах и мълчах,
ала днес, че си отиваш,
да усетя не успях.

Твоя сянка бях,
но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна,
колко съм сама.

Бях щастлива с теб,
живях за теб и дишах с теб.
Всяка твоя стъпка
за мен бе тих вълшебен звук в съня.

Днес къде си ти,
не знае никой и не казва.
Питах ветровете,
дали са срещали в света
един човек на път,
един човек без дом.