Не навреме и подло дойде
мисълта, че сама си оставам.
Неподготвена тя ме обзе
и превърна живота ми в драма.
 
Няма кой да подсвирне отвън.
Паяжина обви телефона.
Даже вече си вярвам насън,
че съм икона.
 
А самотната нощ ми разкри,
че и нея денят е напуснал,
щом видял колко много звезди
по косите ? черни се спускат.
 
По-спокойна съм днес и сега.
Зная, ти си отиде, защото
заслепена от слънцето бях
и от живота.
 
Припев:
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб,
и насън как отварям врата,
за да влезеш и седнеш до мен.
 
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб,
и насън как отварям врата
да влезеш при мен.
 
Не навреме и подло дойде
мисълта, че сама си оставам.
Неподготвена тя ме обзе
и превърна живота ми в драма.
 
По-спокойна съм днес и сега.
Зная, ти си отиде, защото
заслепена от слънцето бях
и от живота.
 
Припев:
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб,
и насън как отварям врата,
за да влезеш и седнеш до мен.
 
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб,
и насън как отварям врата
да влезеш при мен.
 
Непогалена пак ще заспя.
Ще заспи вътре в мен тишината.
А отвън ще нахлуе тъга
и ще счупи с юмруци стъклата.
 
Припев:
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб,
и насън как отварям врата,
за да влезеш и седнеш до мен.
 
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб,
и насън как отварям врата
да влезеш при мен.
 
И насън как отварям врата
да влезеш при мен… (x2)