текст: Димитър Василев

Софийски кестени , о Вие
шумите с обещаващ зов
и ваш`та млада сянка крие
съня на моята любов.

Но идва съботната вечер
и вий разтваряте листа
и гръмва , гръмва надалече
по улиците радостта.

Събота, събота вечер
толкова чакам те аз.
С ритъма жив и сърдечен,
ти ме отнасяш далече
във най-щасливия час.

Събота, събота вечер
празник на мой`та любов.
Събота , събота вечер -
ще танцувам, ще пея
във тоя свят чуден и нов.

Тук пламват неони,
там грейват ярки звезди,
от земята до небето
всичко диша със пълни гърди.