Ти Българийо една, 
свидна моя майчица,
твойта сила знай във мене гори.
Свята икона си ти,
мъченица без покой 
носиш гордо кръста свой.
Кръст обкичен с лаврови венци,
през векове носиш ти.

Припев:
Моя страна, моя съдба, 
гордо днес пред теб стоя,
с вярата си, с дух несломим, 
в твойта гръд ни пазиш ти.
Моя страна, моя съдба, 
ти за мене си една,
благословена бъди докрай.

Коленича аз сега 
върху родната земя,
знам сред кръв 
и сред безброй сълзи,
тя с красота ще блести.

Припев: