Събуждам се – животът пак започва. 
Разсъмване, роса и тишина. 
И аз се чувствам като тъмна почва, 
в която дремят голи семена. 

И слънцето полека ме затопля. 
Къртиците се разиграват в мен. 
И вятърът ни връчи свойте вопли, 
за да заспи докрай успокоен. 

Припев:
Какво ли в тоя допир ще изпитам. 
Позната жажда, или порив сляп. 
Долавям неизречена молитва. 
Дочувам думи – святи като хляб. 

Незнайни звуци някъде извират – 
навярно самолетите летят. 
И чувам : сините мотори спират 
и върху мене ще се приземят. 

Припев:
Какво ли в тоя допир ще изпитам. 
Позната жажда, или порив сляп. 
Долавям неизречена молитва. 
Дочувам думи – святи като хляб.