КАМЕН: 
Когато всичко свършва, 
не ставаме ли чужди 
в ръцете на съдбата.
макар да знаем това?
НЕВЕНА: 
Дали ще има нужда 
да чакаме заблуди, които да ни шепнат 
за ставащи чудеса? 

КАМЕН: 
Трябва ли да правим всичко точно като другите 
или пък може би със теб ще бъдем повече? 
НЕВЕНА:
И трябва ли да можем да живеем 
без да чувстваме, или пък може би 
трябва просто да обичаме? 

ПРИПЕВ: 
КАМЕН И НЕВЕНА:
Не, не питам защо и не искам да знам.
КАМЕН: 
Какво и как, дори кога.
КАМЕН И НЕВЕНА:
Искаш ли да преминем отвъд вечността? 
КАМЕН:
Само дай ми ръка, подай ми ръка!
НЕВЕНА:
Аз и ти, ръка за ръка. Тук и там, ръка за ръка. 
Не и да, ръка за ръка. 
НЕВЕНА И КАМЕН: 
Ти и аз, ръка за ръка. 

НЕВЕНА: Дали си заслужава, 
дори да е напразно, да превъзмогнем вчера 
за шепа важни неща? 
КАМЕН: 
Пилеем ли мечтите, сънувайки неясно, 
и чакайки звездите 
да пренапишат света? 

КАМЕН И НЕВЕНА: 
Трябва ли да можем да живеем 
без да чувстваме, или пък може би 
трябва просто да обичаме? 

ПРИПЕВ: 
КАМЕН И НЕВЕНА:
Не, не питам защо и не искам да знам.
КАМЕН: 
Какво и как, дори кога.
КАМЕН И НЕВЕНА:
Искаш ли да преминем отвъд вечността? 
КАМЕН:
Само дай ми ръка, подай ми ръка!
НЕВЕНА:
Аз и ти, ръка за ръка. Тук и там, ръка за ръка. 
Не и да, ръка за ръка. 
НЕВЕНА И КАМЕН: 
Ти и аз, ръка за ръка. 

АУТТРО: 
КАМЕН И НЕВЕНА: 
Не, не питам защо и не искам да знам, 
какво и как, дори кога. 
Искаш ли да преминем 
отвъд вечността? 
Само дай ми ръка, подай ми ръка! 

НЕВЕНА И КАМЕН: 
Аз и ти, ръка за ръка. Тук и там, ръка за ръка. 
Не и да, ръка за ръка. Ти и аз, ръка за ръка.