Улици към мен протягат 
топли лампени ръце, 
към прозореца ми бяга 
лъч с неоново лице. 

По листата като птици 
плуват лунени петна. 
Светли огнени езици 
са звездите във нощта. 

Вятърът вратата бутва 
и повиква ме навън... 
Снопче светлини се срутва 
пред лицето ми със звън. 

В улици хилядоцветни 
впускам се като вълна; 
хора и усмивки летни 
грабват мойта тишина. 

Улици под мене тичат, 
тупка пулсът на нощта, 
а по клепките се стича 
радостта като сълза.