Над безкраен кей.
Над фенери мъгливи.
Сто сирени
пак разплакват нощта.
Те отново те грабват
в непозната, далечна земя.

И от кораба
две очи ме следят.
Две очи
безизходно мълвят.
Те са твойте очи
и отново оставам сама.

Знам, възможно е
да разлюбиш жив.
Безвъзвратната обич
е мъртва.

Бягай корабе.
Отнеси обичта
по вълните
кат? просяк прокуден.

Знам, възможно е
да разлюбиш жив.
Безвъзвратната обич
е мъртва.

Бягай корабе.
Отнеси обичта
по вълните
кат? просяк прокуден.

И сърцето ми
твоя пленник ще бъде.
С вечна болка
Ще напомня за теб.
Ще се пази от други.
Защото болката –
това си ти.