музика: Стафан Димитров
текст: Миряна Башева
аранжимент: братя Аргирови

1. Пак е пролет цяла в слънце и цветя,
   но защо ли ми е тя. 
   Цял съм в пролетна умора и печал,
   цяла зима съм скучал. 

    Може би е засега, 
    може чак до есента 
    да ме влачи зимната тъга. 
    Може да е епизод,
    може да е цял живот. 
    Казва ли ти някой до кога. 

Пр: 
    Как си ти? Как си ти? 
    Все едно и също правя.
    Как си ти? Как си ти? 
    Зле съм, но ще се оправя... 

2. Пак е есен, но това е за добро,
   дъжд се лее из ведро.
   На дъжда ще кажа свойто ведро "да" ,
   да ми тръгне по вода. 

    Може да е засега, 
    може чак до пролетта 
    все така да бъда на ниво. 
    Пролетната ми тъга 
    се разкара чак сега, 
    казва ли ти някой  
    от какво?! 

    Как си ти?........