Пролет моя, моя бяла пролет, 
още неживяна, непразнувана, 
само в зрачни сънища сънувана, 
как минуваш ниско над тополите, 
но не спираш тука своя полет. 

Пролет моя, моя бяла пролет – 
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, 
бурна страшно, огненометежна 
да възвърнеш хиляди надежди 
и измиеш кървавите рани. 

Как ще пеят птиците в житата! 
Весели ще плуват във простора... 
Ще се радват на труда си хората 
и ще се обичат като братя. 

Пролет моя, моя бяла пролет... 
Нека видя първия ти полет, 
дал живот на мъртвите площади, 
нека видя само твойто слънце 
и умра на твойте барикади!