Музика и текст: Иван Кръстев.
Аранжимент: Красимир Илиев.

Помня притчата за обущаря,
който вечно ходел бос...
Колко обич с тебе сме раздали,
а нашата защо е под въпрос?

Може би не бяхме егоисти,
нищо не запазихме за нас...
Нека да опитаме на чисто,
ти във твоя свят, във моя- аз.

Припев: 
От нас, но вече  за последно,
под арката на старата асма,
ще ни удари вятъра във гръб
с последните си гроздови зърна.

И също както  обущаря,
който вечно ходел бос
ще бродим боси по земята,
жадни да събираме любов...

Ще преоткрием огъня и колелото,
душата някъде ще се свести,
ще вземем сняг- лъжичка по лъжичка,
лекарство за пропукани съдби...

Припев: 
От нас, но вече  за последно,
под арката на старата асма,
ще ни удари вятъра във гръб
с последните си гроздови зърна.

И също както  обущаря,
който вечно ходел бос
ще бродим боси по земята,
жадни да събираме любов...