Музика: Иван Кръстев.
Текст: Вера Стойкова.
Аранжимент: Красимир Илиев.

Вятърът дърпа стари афиши
Сякаш отчаяно къса писма,
а върху тях някой с болка е писал
"Няма любов през есента!“.

Пада дъжд по старите кестени,
сякаш спуска се по стъпала…
И залива листата отнесени-
"Няма любов през есента!“.

Последен танц, последен-
единствен, но вълшебен…
Последен танц, последен.
Танцува лист със вятъра леден…
Последен танц, последен-
единствен, но вълшебен…
Последен танц, последен танц.

Вече няма по пустите плажове
Спомен от слетите ни тела,
а вълните залели са даже и…
"Няма любов през есента!“.
		
Последен танц, последен-
единствен, но вълшебен…
Последен танц, последен.
Танцува лист със вятъра леден…
Последен танц, последен-
единствен, но вълшебен…
Последен танц, последен танц.

Колко тъжно, панически страшно е, 
сред дъждовната пустота.
Сам на себе си тихо да кажеш, че
"Няма любов през есента!“.

Последен танц, последен-
единствен, но вълшебен…
Последен танц последен,
Танцува лист със вятъра леден…
Последен танц, последен-
единствен, но вълшебен…
Последен танц, последен танц.