ПОЛУНОЩ Е

1.Полунощ е и вълните в този час
пеят  песен.Чуваш ли я ти?
Златна арфа, мъничка луна над нас
им приглася,въздухът трепти.

Припев:
С тебе бавно,бавно все вървим,
навярно търсим рая.
В тишината зъзнат звуците от студ,.
И протягаме ръцете си,
докосваме безкрая…
И дочувам,и дочувам в този час:
„Теб обичам,теб обичам аз!”
И вълните тихо шепнат с твоя глас:
„Теб обичам,теб обичам аз!”

2.Полунощ е.Сам сами сме аз и ти
там далече, в края на света.
А звездите, най-безсънните звезди,
разпилени, светят ни в нощта.

Припев:
С тебе бавно,бавно все вървим,
навярно търсим рая.
В тишината зъзнат звуците от студ,.
И протягаме ръцете си,
докосваме безкрая…
И дочувам,и дочувам в този час:
„Теб обичам,теб обичам аз!”
И вълните тихо шепнат с твоя глас:
„Теб обичам,теб обичам аз!”

Припев:
С тебе бавно,бавно все вървим,
навярно търсим рая.
В тишината зъзнат звуците от студ,.
И протягаме ръцете си,
докосваме безкрая…

И дочувам,и дочувам в този час:
„Теб обичам,теб обичам аз!”
И вълните тихо шепнат с твоя глас:
„Теб обичам,теб обичам аз!”