Вятър див ме понесе
и скитник аз бях - навякъде тръгнах,
а така и не спрях.

Сам от себе си бягах и гонех се сам,
мостове след себе си горях
не оставах следа.

Разни хора вървяха през моя живот -
не запомнах имена
и не исках да ги срещам пак.

Но в една синя вечер сякаш пак оживях -
срещнах странна, хубава
жена, пак обичан бях.

Припев:
По пътищата вечни на България
ще се върна пак, ще се върна пак.
По пътищата вечни на България
чакаш ли ме там, чакаш ли ме там?

Вятър див пак ме носи
и скитам сега, ала твоите стъпки
скрива нова трева.

Знам, че ще се кръстосат
наште пътища пак, знам, че имам
още нощ поне и поне още ден.

Припев: (х2)

Обичам те много
най-много от всички
Наистина те обичам много
Най-много от всички,
които обичах по пътищата
по пътищата вечни на България.