Във пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
А колко дни на него писах:
"Само теб, теб обичам!"

Сега умират чайки
в средата на небето
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лято
на клада на бездушие,
а времето тече спокойно тук.

Във пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
А колко дни на него писах:
"Само теб, теб обичам!"

Сега се давят думи
в средата на морето,
а в стаята ми диша някой друг.
Сега пристига зима
със скука и съмнения,
а времето тече спокойно тук.

Сега събирам прах от всяка вещ
и правя нов часовник.
В гърдите лумва нов копнеж по теб.
Сега настъпва време за тъга,
а искам да се смея.
Да върна теб и времето назад.