Засвири пак пианото, нали?
Четири ръце го докосват
и питаш се, и питам се дали
музиката за нас е като остров...

Металното сърце будят четири ръце!
Дали за нас времето е спряло?
И пак връщам песента,
незабравена мечта в миг оживяла!

Когато двама с теб искахме
да изсвирим нова песен, помниш ли,
мислихме, че животът ще е лесен!
Черно-белите клавиши са живи още
и не са ли те нашите нощи дни?!

Засвири пак пианото, нали?
Черният гланц блести, огледало!
И питаш се, и питам се дали
можем да почнем с теб отначало...