Пей, сърце! 
Ти толкоз дълго бе мълчало в мен, 
но усещам как в тебе полека 
дъхът ти не изпепелен,
е още жив и ражда песен! 

Пей, сърце! 
И да нямаш сили пак запей! 
Не млъквай никога, недей... 
дори и в болката запей, 
страхува се скръбта от песента. 

И щом те сграбчи тежка мъка 
не немей, а запей 
и скръбта ще си отиде! 
Пей, пей, сърце!