Остани тази нощ, тук при мен остани 
двете тежки врати любовта ни ще скрият, 
ще ни пазят отвън тези неми стени, 
за една нощ сами ще избягаме ние. 

Ще избягам в теб, ще избягаш в мен,
в тиха, златна гора ще потънем и двама 
и ще гоним безкрай оня дивен елен, 
който бяга в нашите сънища само. 

Припев: 
Остани тази нощ, твоя сребърен сън 
ще е моя загадка и дъх в тъмнина. 

Остани тази нощ, остани, остани 
и прекарай ръка по лицето ми тъмно, 
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни, 
а когато от нашите целувки се съмне. 

И когато се вдигне небесният кош, 
ти излез, разкажи по най-бързия вятър 
за човешката обич и за нашата нощ 
и ще стане по-светла Земята.

Припев: 
Остани тази нощ, твоя сребърен сън 
ще е моя загадка и дъх в тъмнина.