Има мигове тъмни - гасне в теб мисълта
и очите безсънни не съзират света.
От прозореца тесен капе есенен здрач ...
И не ти е до песен. И не ти е до плач.

Във студени театри и на хора добри.
Свойте песни раздаде, а тъгата си скри.
Овладяваш наука, лягаш с книга в ръце,
а в гърдите ти чука неграмотно сърце.

Понякога въздъхвам уморена –
веднъж да мине този тежък ден
Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.
Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж ...
Докато си река със глас изстинал:
Я гледай, животът ми преминал.

Може би щастлив не съм,
но деня не гледам смръщен.
Здрав съм, имам хубав сън,
имам хляба си насъщен.
В дни на ярост и на печал
синьото небе ме радва
и животът ми е дал даром само тази дарба.

Понякога въздъхвам уморена –
веднъж да мине този тежък ден
Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.
Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж ...
Докато си река със глас изстинал:
Я гледай, животът ми преминал.

Има мигове тъмни - гасне в теб мисълта
и очите безсънни не съзират света.
От прозореца тесен капе есенен здрач ...
И не ти е до песен. И не ти е до плач.

Във студени театри и на хора добри.
Свойте песни раздадох, а тъгата си скрих...