Избягах ли от себе си не знам, 
но зная ще замина на далече. 
Там някъде, дори да бъда сам! 
Сезонът на заблудите изтече. 

Във лутане, във търсене на брод 
препускаха година, след година. 
Отиде си половината живот, 
сезонът на търпението мина. 

Припев: 
Не плачи за мен, България, 
но аз за теб ще плача. 
Защото името “България” 
безкрайно много значи. 

Където и да съм, ще бъда аз 
човекът със надеждата в сърцето, 
че тук ще дойде, ще дойде най-добрия час 
и Бог ще се усмихне от небето.