Нали очите бяха огледало?
По тях четяхме в нашите души.
За погледите всичко беше бяло,
тъй [B]виждат само влюбени, нали?

А времето, и пъстро и реално,
ни грабна - нищичко не ни спести.
Сега, като пред криво огледало,
се взираме в познатите черти.

Припев:
Тя, идвайки, понякога греши,
но тръгвайки си любовта не бърка.
Не, не наричай навика любов,
защо на сбогом да я правим жалка?
Тя, идвайки, понякога греши,
но тръгвайки си любовта не бърка. 
Не, не наричай навика любов,
защо на сбогом да я правим жалка?

И все пак тайно моля се и чакам
дано прогледнат нашите сърца
преди денят, в който ще се видим,
две чужди сенки с нашите лица.