Болка пари в очите, 
раните са оголени. 
Ярост бликва в гърдите ни 
а гневът боли и ни разрушава. 
Но ще върнем ли дните 
щом се храним от спомени? 
Гладни бродят душите ни 
и крещят във нас, и се борят в мрака. 

Губиш част от теб, 
един живот не стига. 
Край или нечало? 
Днес сме тук, а утре някой си отива, 
но обичае завинаги! 

Припев:
Жива сила във нас гърми. 
Тя изгаря сърцата ни 
и живот се нарича. 
И без дъх ни държи 
чак до края на дните. 

Жива сила във нас гърми. 
Тя събира сърцата ни 
и любов се нарича 
и без дъх и без дом тя лекува душите. 

Казват нужно е време. 
Да зарастнат пак раните. 
Но нима се погребва 
топлина и зов на огнище старо? 
Но ще върнем ли дните, 
щом се храним от спомени? 
Силни ще са душите ни 
щом обичаме и следим сърцата. 

Губиш част от теб, 
един живот не стига. 
Край или нечало? 
Днес сме тук, а утре някой си отива, 
но обичае завинаги! 

Припев:
Жива сила във нас гърми. 
Тя изгаря сърцата ни 
и живот се нарича. 
И без дъх ни държи 
чак до края на дните. 

Жива сила във нас гърми. 
Тя събира сърцата ни 
и любов се нарича 
и без дъх и без дом тя лекува душите.