НА ЗАГИНАЛИТЕ РЕМСИСТИ

муз. Ал. Йосифов
т. Павел Матев

Памет, ти си пак на изпитание.
Туй, което знаеш, разкажи.
Още от предсмъртните дихания
болката в душата ми тежи.
Вятър вя и подвизи разнесе,
дъжд валя - кръвта им не изми.
Чуваш ли? И в днешните ни песни
тази кръв напира и шуми.

И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти.
Падналите раждаха легенди
и познахме легендарните черти.

Аз не знам проверка по-голяма
нямаше ни марш, ни тръба.
С истината на делата само
мереха човешката съдба.
Пареха им дланите горещи
на червени позиви жарта.
Любеха, но ходеха на срещи
не с девойки, а със смъртта.

И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти.
Падналите раждаха легенди
и познахме легендарните черти.