На кръстопът стоя край нереална гара -
локомотив ръждив крещи без пара,
семафор черен и луна червена
разделят утре, от сега и вчера...

Изтича времето, тъй както шепа пясък...
Изтече вчера, днес, оттук нататък...
Какво ни чака, няма как да знаем...
Потегля влакът, пътят е безкраен...

Върви си времето и полунощ е вече,
а спомените - те са тъй далече...
Дали ще моля като в песен стара,
да срещна обич на случайна гара...