Боже, Ти, що над всички ни бдиш
И ни водиш с ръката Си свята,
Отвори небесата и виж
Как е пълна с мъка земята.

Колко злоба в душите гори,
Колко болка в очите ни има.
Пролетта не е пролет дори,
Нито зимата - истинска зима.

Припев: (х2)
Докога ще се лутаме в мрак?!
Нека разумът води сърцата!
Чуй ни, Господи, чуй, дай ни знак
И върни любовта на земята!

Радостта ни през сълзи блести,
Обичта ни граничи с омраза.
Неродени угасват мечти.
Боже, кой така ни наказа?!

На достойните твои чада
Да се гърчат душите им в рани.
Над безчестни да свети звезда,
Да се имат за богоизбрани.